ИЗГА̀ВРЯМ СЕ, -яш се, несв.; изгàвря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Извършвам гавра по отношение на нещо или някого; погаврям се. – Той е! – изврещя най-старият жрец. – Това е богохулникът, който се изгаври с най-светите мистерии! В. Мутафчиева, АМАВ [еа].
2. Изнасилвам. – Може би е стар мръсник, който иска да се изгаври с някое дете. В. Еленкова и др., СВА (превод) [еа].